МОМЧЕТО, КОЕТО СИ ТЪРСЕШЕ ФАНТАЗИЯТА
Автор: Илиян Стефанов – VІ „б“ клас
Живяло някога едно момче на име Илиян. Той бил голям фантазьор. Непрекъснато съчинявал истории. Но един ден нещо се случило. Фантазиите му изчезнали. Илиян се мъчел да измисли нова история, ала нито една дума не идвала в ума му. Точно на най-интересното място фантазиите излитали като дим в небето.
Една нощ в съня си момчето срещнало старец, който му казал:
- Илияне, фантазията ти е в една пещера. Иди да си я вземеш.
На сутринта Илиян се събудил и решил да последва съвета на стареца. Тръгнал на път. По пътя си чувал гласове, които му казвали: „Илияне, върни се. Фантазията ти не е в пещерата. Тя не е по този път, а в обратна посока.“
Малкият фантазьор повярвал на тези гласове и се върнал обратно. Продължил да върви и така стигнал до един замък. Влезнал вътре и видял огромен великан. Илиян се изплашил много, но си казал: „Каквото и да стане аз ще си намеря фантазията!“ Приближил се до великана и му казал:
- Здравей! Искам да те попитам нещо.
- Кажи! - извикал великанът.
- Аз идвам тук, за да си намеря фантазията. Да си я виждал?
- Ха-ха-ха! – засмял се великанът. – Но тук няма такова нещо... Ще ме умориш от смях!
- Как така?! – учудило се момчето. –На мен ми казаха, че е тук.
- Кой ти каза това? – попитал великанът.
Илиян започнал да разказва. Великанът слушал, слушал и накрая казал:
- Момче, не е тук фантазията ти! Излъгали са те. Повярвал си много бързо. Ще ти помогна да намериш своята фантазия, но първо трябва да се пребориш със своя страх. Фантазията ти е в най – страшната пещера. Знам, че ще се страхуваш, но ако искаш фантазията, трябва да отидеш и сам да си я вземеш. Един драkон охранява входа на пещерата. Много е страшен! Но ти не се страхувай, аз ще ти дам меч. С него можеш да победиш дракона.
- Добре, приемам! – казал Илиян и тръгнал. Три дни вървял, изморил се много. Най-накрая стигнал до пещерата. Влезнал със страх. Вътре нещо светело много силно. Илиян се затичал към светлината, защото разбрал, че това е неговата фантазия. Стигнал до светлината и протегнал ръка, за да хване фантазията си. Но оттам излезнал драконът. От устата му излизал огън, хвърчали искри. Момчето веднага извадило меча и се втурнало срещу дракона. Тъкмо да го прободе и страшният звяр изревал със силен глас: „Уаууууууууууу!!!“
Момчето от страх изпуснало меча и останало притиснато до стената. В този момент фантазията му се притекла на помощ. Тя блеснала силно в очите на дракона и го заслепила. Тогава Илиян с всички сили се хвърлил към нея. Взел в шепи своята фантазия и я притиснал силно към гърдите си. В този миг почувствал, че силите му се удвояват и разбрал, че фантазията му се завърнала при него. От това му станало леко и радостно. Помислил си, че стига да поиска, може дори да полети. Той тръгнал към къщи щастлив. Вече от нищо не се страхувал. Бързал да започне следващата си приказка.
Автор: Илиян Стефанов – VІ „б“ клас
Живяло някога едно момче на име Илиян. Той бил голям фантазьор. Непрекъснато съчинявал истории. Но един ден нещо се случило. Фантазиите му изчезнали. Илиян се мъчел да измисли нова история, ала нито една дума не идвала в ума му. Точно на най-интересното място фантазиите излитали като дим в небето.
Една нощ в съня си момчето срещнало старец, който му казал:
- Илияне, фантазията ти е в една пещера. Иди да си я вземеш.
На сутринта Илиян се събудил и решил да последва съвета на стареца. Тръгнал на път. По пътя си чувал гласове, които му казвали: „Илияне, върни се. Фантазията ти не е в пещерата. Тя не е по този път, а в обратна посока.“
Малкият фантазьор повярвал на тези гласове и се върнал обратно. Продължил да върви и така стигнал до един замък. Влезнал вътре и видял огромен великан. Илиян се изплашил много, но си казал: „Каквото и да стане аз ще си намеря фантазията!“ Приближил се до великана и му казал:
- Здравей! Искам да те попитам нещо.
- Кажи! - извикал великанът.
- Аз идвам тук, за да си намеря фантазията. Да си я виждал?
- Ха-ха-ха! – засмял се великанът. – Но тук няма такова нещо... Ще ме умориш от смях!
- Как така?! – учудило се момчето. –На мен ми казаха, че е тук.
- Кой ти каза това? – попитал великанът.
Илиян започнал да разказва. Великанът слушал, слушал и накрая казал:
- Момче, не е тук фантазията ти! Излъгали са те. Повярвал си много бързо. Ще ти помогна да намериш своята фантазия, но първо трябва да се пребориш със своя страх. Фантазията ти е в най – страшната пещера. Знам, че ще се страхуваш, но ако искаш фантазията, трябва да отидеш и сам да си я вземеш. Един драkон охранява входа на пещерата. Много е страшен! Но ти не се страхувай, аз ще ти дам меч. С него можеш да победиш дракона.
- Добре, приемам! – казал Илиян и тръгнал. Три дни вървял, изморил се много. Най-накрая стигнал до пещерата. Влезнал със страх. Вътре нещо светело много силно. Илиян се затичал към светлината, защото разбрал, че това е неговата фантазия. Стигнал до светлината и протегнал ръка, за да хване фантазията си. Но оттам излезнал драконът. От устата му излизал огън, хвърчали искри. Момчето веднага извадило меча и се втурнало срещу дракона. Тъкмо да го прободе и страшният звяр изревал със силен глас: „Уаууууууууууу!!!“
Момчето от страх изпуснало меча и останало притиснато до стената. В този момент фантазията му се притекла на помощ. Тя блеснала силно в очите на дракона и го заслепила. Тогава Илиян с всички сили се хвърлил към нея. Взел в шепи своята фантазия и я притиснал силно към гърдите си. В този миг почувствал, че силите му се удвояват и разбрал, че фантазията му се завърнала при него. От това му станало леко и радостно. Помислил си, че стига да поиска, може дори да полети. Той тръгнал към къщи щастлив. Вече от нищо не се страхувал. Бързал да започне следващата си приказка.