ДИНОЗАВЪР В ГАРДЕРОБА
Автор: Илиян Стефанов – VІ „б“ клас
Тази история се е случила в един дъждовен есенен ден. Едно момче се прибирало от училище много замислено. Както си вървяло, се спънало в някакво сандъче. Вдигнало го от земята и го отнесло у дома си. Отворило сандъчето и открило вътре ключ и писмо. В писмото пишело, че ключът е за гардероб в „Джурасик парк“. Без да губи време, момчето грабнало колелото и се втурнало към мястото, за което пишело в писмото. Дъждът продължавал да вали, имало светкавици, било страшно... Момчето се страхувало, но любопитството му било огромно. Накрая стигнало. Всички врати били заключени. Най-долу, в мазето светело малко прозорче. Момчето подпряло колелото до стената и тръгнало кам светлината. Погледнало през прозореца и видяло, че в стаята има гардероб, маса и стол. Прозорецът не бил добре затворен и момчето влезнало вътре през него. „Има много паяжини. Сигурно отдавна никой не е влизал тук.“ – помислило си то. Страхувало се, искало му се да побегне, но било много любопитно да разбере за къде е ключът и останало. Погледнало към вратата, но тя била много голяма, с железни дръжки. Погледнало и към ключа и разбрало, че той не е за тази врата. „Дали пък ключът не е за гардероба?“ – казало си момчето. Сложило стола върху масата и се качило да отключи гардероба. И наистина... Ключът превъртял и вратата се отключила. Насреща му седял един огроооомен.... динозавър!
Момчето много се изплашило. С усилие прескочило прозореца, качило се на колелото и подкарало с все сила. Огромното животно се втурнало след него... Било мноооого страшно! Динозавърът стъпвал върху дървета, коли, хора. Мачкал всичко каквото му попадне, защото не знаел как да ходи по-внимателно. Искал да настигне момчето и да се сприятели с него, защото то го спасило от гардероба. Момчето, обаче не разбирало това. То се страхувало и въртяло педалите все по-бързо и по-бързо. Накрая динозавърът го настигнал и протегнал ръка към него. Момчето спряло разтреперано. Обърнало се към него и погледнало. Очите им се срещнали и чак тогава момчето разбрало, че динозавърът, всъщност е с добри намерения. Подали си ръце и се сприятелили. Момчето било щастливо, че вече няма да е самотно и ще си има приятел. Само, че динозавърът не можел да остане в града. Затова той се прибрал обратно в „Джурасик парк‘‘. Момчето всеки ден отивало с колелото да го вижда и да си говорят. И двамата били много щастливи, защото приятелството е най-хубавото нещо на света!
Автор: Илиян Стефанов – VІ „б“ клас
Тази история се е случила в един дъждовен есенен ден. Едно момче се прибирало от училище много замислено. Както си вървяло, се спънало в някакво сандъче. Вдигнало го от земята и го отнесло у дома си. Отворило сандъчето и открило вътре ключ и писмо. В писмото пишело, че ключът е за гардероб в „Джурасик парк“. Без да губи време, момчето грабнало колелото и се втурнало към мястото, за което пишело в писмото. Дъждът продължавал да вали, имало светкавици, било страшно... Момчето се страхувало, но любопитството му било огромно. Накрая стигнало. Всички врати били заключени. Най-долу, в мазето светело малко прозорче. Момчето подпряло колелото до стената и тръгнало кам светлината. Погледнало през прозореца и видяло, че в стаята има гардероб, маса и стол. Прозорецът не бил добре затворен и момчето влезнало вътре през него. „Има много паяжини. Сигурно отдавна никой не е влизал тук.“ – помислило си то. Страхувало се, искало му се да побегне, но било много любопитно да разбере за къде е ключът и останало. Погледнало към вратата, но тя била много голяма, с железни дръжки. Погледнало и към ключа и разбрало, че той не е за тази врата. „Дали пък ключът не е за гардероба?“ – казало си момчето. Сложило стола върху масата и се качило да отключи гардероба. И наистина... Ключът превъртял и вратата се отключила. Насреща му седял един огроооомен.... динозавър!
Момчето много се изплашило. С усилие прескочило прозореца, качило се на колелото и подкарало с все сила. Огромното животно се втурнало след него... Било мноооого страшно! Динозавърът стъпвал върху дървета, коли, хора. Мачкал всичко каквото му попадне, защото не знаел как да ходи по-внимателно. Искал да настигне момчето и да се сприятели с него, защото то го спасило от гардероба. Момчето, обаче не разбирало това. То се страхувало и въртяло педалите все по-бързо и по-бързо. Накрая динозавърът го настигнал и протегнал ръка към него. Момчето спряло разтреперано. Обърнало се към него и погледнало. Очите им се срещнали и чак тогава момчето разбрало, че динозавърът, всъщност е с добри намерения. Подали си ръце и се сприятелили. Момчето било щастливо, че вече няма да е самотно и ще си има приятел. Само, че динозавърът не можел да остане в града. Затова той се прибрал обратно в „Джурасик парк‘‘. Момчето всеки ден отивало с колелото да го вижда и да си говорят. И двамата били много щастливи, защото приятелството е най-хубавото нещо на света!