ВЕЩИЦАТА ОТ КИЛЕРА
Автор: Стефан Райнов – VІ „б“ клас
Преди много години в килера на една къща живеела вещица. Никой не я бил виждал, но всички хора знаели, че е много лоша. Тя не обичала никого. Всеки ден правела такива лоши неща, че предизвиквала децата от улицата да се бият.
В същата къща живеело и едно малко момче. Било само, защото родителите му загинали при катастрофа. Веднъж момчето влезнало да вземе нещо от килера и видяло вещицата. Тя била така грозна, че му заприличала на Баба Яга. В килера било тъмно и студено. На детето му се сторило, че вещицата е стара баба и казало:
- Бабо, ставай от тука! Ще се разболееш.
Вещицата погледнала с грозните си очи детето и отговорила:
- Няма да се разболея. Я, по-добре затвори вратата, докато не съм те прибрала и теб тук!
Детето се изплашило и бързо затворило вратата след себе си.
Цяла нощ то не могло да спи, а си мислело за страшната баба в килера. Страхувало се, да не го вземе при себе си в килера, но и мислело, че тя сигурно е гладна.
На сутринта момчето станало, завило в една кърпа малко хляб, сирене и яйца и изтичало при вещицата. Като видяла това, вещицата много се развълнувала. Никой досега не и бил носил храна.
- Благодаря ти, че мислиш за мен! – проговорила тя. За пръв път казвала добри думи. - Ти откъде се появи тук? С кого живееш?
- Аз живея в тази къща. Никого си нямам. – отговорило момчето.
Всеки ден вещицата и момчето започнали да се виждат и да разговарят. Детето разбрало, че тя не е лоша, а е много самотна. И двамата нямали семейства. И двамата били самотни.
Вещицата за пръв път обичала някого. За пръв път някой я обичал. Тя се променила. Вече искала да е добра, защото обикнала детето. Тя станала негова любима баба и двамата заживели щастливо!
Автор: Стефан Райнов – VІ „б“ клас
Преди много години в килера на една къща живеела вещица. Никой не я бил виждал, но всички хора знаели, че е много лоша. Тя не обичала никого. Всеки ден правела такива лоши неща, че предизвиквала децата от улицата да се бият.
В същата къща живеело и едно малко момче. Било само, защото родителите му загинали при катастрофа. Веднъж момчето влезнало да вземе нещо от килера и видяло вещицата. Тя била така грозна, че му заприличала на Баба Яга. В килера било тъмно и студено. На детето му се сторило, че вещицата е стара баба и казало:
- Бабо, ставай от тука! Ще се разболееш.
Вещицата погледнала с грозните си очи детето и отговорила:
- Няма да се разболея. Я, по-добре затвори вратата, докато не съм те прибрала и теб тук!
Детето се изплашило и бързо затворило вратата след себе си.
Цяла нощ то не могло да спи, а си мислело за страшната баба в килера. Страхувало се, да не го вземе при себе си в килера, но и мислело, че тя сигурно е гладна.
На сутринта момчето станало, завило в една кърпа малко хляб, сирене и яйца и изтичало при вещицата. Като видяла това, вещицата много се развълнувала. Никой досега не и бил носил храна.
- Благодаря ти, че мислиш за мен! – проговорила тя. За пръв път казвала добри думи. - Ти откъде се появи тук? С кого живееш?
- Аз живея в тази къща. Никого си нямам. – отговорило момчето.
Всеки ден вещицата и момчето започнали да се виждат и да разговарят. Детето разбрало, че тя не е лоша, а е много самотна. И двамата нямали семейства. И двамата били самотни.
Вещицата за пръв път обичала някого. За пръв път някой я обичал. Тя се променила. Вече искала да е добра, защото обикнала детето. Тя станала негова любима баба и двамата заживели щастливо!